Великите битки на България - II част
Армията ни заслужава през днешния ден, на своя празник, да ѝ отдадем заслуженото почитание за това, че от епохи освен пази границите на България, само че и нееднократно е ставала знак на невероятния български дух и геройство, сломявали врагове по всички бойни полета по света. Българският боец постоянно е бил по-различен. Още от антични времена, когато българите са били единствените в света, съумели да спрат непобедимите орди на Чингис хан и постоянно са преследвали враговете си до дъно, без в никакъв случай да взимат пленници или плебеи, та чак до новата ни военна история, в която след доста изумителни героични подвизи българската войска не разрешава нито един път бойно знаме да падне в плен, непримиримият воински дух е бил неразделна част от българската еднаквост.
Великите борби на България - I част
Битката при Стара Загора 31 юли 1877 година – Руско-турската война е в разгара си. На тази дата край Стара Загора се състои първият огромен конфликт сред двете воюващи армии, изходът от който значително предопределя развиването на военните дейности. В оня задушлив юлски ден, към 3500 българи в състава на Българското опълчение, с пълководец именития съветски военачалник Николай Столетов, за пръв път влизат в пердах за свободата на родината си. Готови, както те самите настояват, да жертват себе си до последната капка кръв.
Шипченска борба от юли 1877 година е първото стълкновение в Шипченския проход в хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, състояло се на 4 – 7/16 –19 юли 1877 година
В резултат на борбата Руската войска открива надзор над Шипченския проход, най-удобната и директна връзка сред Северна и Южна България. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на съветските настъпателни дейности.
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна борба в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска войска задържа в продължение на съвсем пет месеца град Плевен, обсаден от Западния съветски отряд. Временно е забавено съветското нахлуване в Тракия. Руската победа на 10 декември 1877 година има уверено значение за изхода на войната и Освобождението на България. 
Битката при Пловдив по време на Руско-турската война (1877-1878) е опит на османското командване да забави съветското нахлуване към Одрин, след освобождението на София и провалянето при Шейново. Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Гурко с целия си щаб и афишира освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните съветски сили неотложно се насочат за офанзива на прикриващите османски сили в региона. Групата на Сюлейман паша е ориентирана към Родопите, където се разпада.
Битката при София е заключително деяние на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска войска в Руско-турската война. Завършва с освобождението на София от османско господство.
„ Вероятно нямаше да преминем Балкана, в случай че не бяха тези безмълвни българи, донесли ни самун и топла храна. Накараха ни да махнем конете, с цел да запрегнат своите волове към оръдията и по този начин потеглиха първи да прокарват пъртина през преспите “. – Генерал Гурко
Битката при Сливница е огромно стълкновение по време на Сръбско-българска война, водено в региона на град Сливница, в интервала 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 година Мнозина дефинират борбата при Сливница като бойното кръщение на младата българска войска. С тази победа българите съумяват да защитят по допустимо най-категоричния метод Съединението и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една страна, подготвена на всичко да реализира националното си обединяване.
Дойранска епопея е събирателно наименование на пет отбранителни сражения, които българската войска води против настъпващите сили на Антантата на южния фронт на Първата международна война в региона на град Дойран.
Генерал Владимир Вазов, пълководец на 9-та дивизия, написа: „ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете. Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж. “
